"Листопад" близо до Голямо Бучино

Няма връщане назад, зад нас е пропаст, казаха за ДУМА гладуващите строители на автомагистрала "Люлин"

Поредният сериал от турска драма този път върви не край Босфора, а близо до Голямо Бучино. С български "актьори" и специалното участие на "Мапа Дженгиз" - консорциумът, който строи родна автомагистрала недалеч от столицата. "Актьорите" са трима. Засега. Когато пристигнахме край бараките на управлението, където на високото гордо се вее турското знаме, лекарят току-що бе прегледал двама от тях, третият - дама, беше на среща с двама министри в столицата. За да им каже очи в очи това, заради което те тримата преди ден обявиха гладна стачка. Какво е трябвало да изтърпят, за да се решат на толкова рискована крачка като гладния протест, който може да коства здравето и живота им дори. Методи Зафиров е на 59 години, страда от язва, електрозаварчик. Валери Иванов е на 46 години, шофьор. Защитаваме правата си, казват двамата за ДУМА, и тъй като не можем да се разберем доброволно със "сайбиите", да стигнем до някакъв консенсус, се решихме на тази крачка. Няма връщане назад, зад нас е пропаст, казват двамата мъже. Не сме против турските колеги, добавя Методи, аз даже съм ги обучавал на професията, а сега те вземат в пъти повече от нас, и то в евро. Не ни се плаща извънредният труд, нямаме условия за работа, няма синдикална стая, тоалетна дори нямаме - ходим по храстите, но сега опадаха листата и не е удобно... Валери Иванов ни показва лист със своеобразно счетоводство - 29 дни в месеца работа по 12 часа дневно възлизат в часове по неговите сметки някъде към феноменалните 467 дни от 356 възможни в годината... И сумата за годината от 6000 лева, получени за толкова часа труд. Чисто за октомври той е взел 450,22 лв. Валери не е частен случай. По 28 дни и по 12 часа на ден работят хората по трудов договор тук. Попитайте, казват и двамата, защо в България, в която се плаща в лева, а в Турция - в друга валута, турските строители получават заплати в евро и те отиват директно в турска банка. Те получават и три пъти на ден безплатна храна, а българите - един, има турска кухня, гледат турска телевизия, перат им дрехите безплатно, даже мястото, където е администрацията, наричат турска територия. И пак повтарят, че нямат нищо против турските си колеги - "искаме си само нашето". Защото "все повече потъваме, окопаваме се, вървим назад". Няма ни един закон, дето да се спазва, негодуват гладуващите. Заплатите се определят и те на око. Правилото е: "Ако не ти харесва, върви си вкъщи!" Децата ни ни подкрепят за стачката, гражданството - също, казват Валери и Методи. Илиана Гогева, която е синдикален лидер на КНСБ на обекта, нарича ставащото на магистралата дискриминация. Искаме, казва, чуждите работодатели да спазват българското законодателство. Другите застават зад нас, твърди и третата гладуваща. И добавя малко сантиментално "виждат надежда в нашите очи". Домакините си отиват, гостите остават - нещо подобно се случва на автомагистрала "Люлин". За дискриминация досега говорехме, когато засягаше нашите в чужбина. Сега говорим за българите в България и някак си разумът не може да го възприеме. Затова сигурно се ражда като вопъл и протестът: "Ние, българските граждани, строящи автомагистрала "Люлин" и работещи в сдружение "Мапа Дженгиз", започваме гладна стачка, защото повече не желаем да бъдат потъпквани нашите права на български и европейски граждани! Ние сме български граждани и данъкоплатци, които всекидневно съвестно изпълняваме своите трудови задължения! Ние сме български граждани, които ще защитават своите граждански и трудови права със всички средства, позволени от законите на Република България." Сред исканията на протестиращите са изравняване на заплатите на българските и турските работници, започване на преговори за сключване на колективен трудов договор със синдикалната организация на КНСБ и "Мапа Дженгиз", за да може легитимната синдикална структура да се намеси в изработването на правилника за вътрешния трудов ред и останалата нормативна база, засягаща заплати и работно време, както и да бъдат извършени корекции в начина на хранене. А иначе на новостроящата се магистрала работят хора и машини, виждат се нови виадукти, огромни ровове зеят край купища пръст - краят му не се вижда. За качество няма кого да попиташ. Няма кому да зададеш и доста други въпроси. Когато помолихме фирмената охрана да ни съдейства за среща с някой от "турската територия" на управлението, отговорът бе, че няма никаква възможност някой да направи това за нас, журналистите. Охраната сподели колко им е трудно да опазват всичко тук наоколо от кражби и други посегателства. Даже ни се извиниха, че не могат да ни помогнат, но... По-малко от 30 часа, след като тримата работници на автомагистралата обявиха гладна стачка, бе насрочена спешна среща с участието на министрите на труда и на регионалното развитие Тотю Младенов и Росен Плевнелиев, областния управител на Перник, ръководството на КНСБ, Главна инспекция по труда и Агенция "Пътна инфраструктура". Тотю Младенов призова работниците да спрат гладната стачка. Още не сме изчерпали формите на диалога, каза той. Не е работа на министрите да казват кой каква заплата да получава, а на синдикатите и работодателите - да разпишат правилата и да подпишат колективен трудов договор, каза още министърът. Трябва да бъдат направени правила, но това не означава всички да получават еднакво, коментира и министър Плевнелиев. Членът на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" Клаус Дитер Щоле сподели, че заплащането трябва да е според квалификацията, опита и стажа. Той също се обърна с апел за спиране на гладната стачка. Това е безкрайно страдалческо, за мен като лекар това е най-тежкият избор на един работник, каза синдикалният лидер Желязко Христов. Дали ще спрем гладната стачка, зависи от това дали ще постигнем споразумение по исканията си, ако не - ще сезираме ОЛАФ как се харчат европейските пари за инфраструктурните обекти, категорична бе Гогева. Синдикатите Разликата в заплатите между турските и българските работници на строежа на автомагистрала Люлин е три пъти. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. Ние искаме да се спазва българското законодателство и конституцията, където е разписано, че за равна работа се получава равно възнаграждение, каза още той. Българските работници обявиха, че се чувстват дискриминирани. Главната инспекция по труда наложи санкция на фирмата в размер на 90 000 лв., но промени няма. Явно е, че те плащат от пари, които така или иначе по закон трябва да са наши. Получава се омагьосан кръг и затова хората обявиха гладна стачка, добави Никифоров. Според него на строителната площадка напълно е погазен законът за безопасни и здравословни условия на труд. Според председателя на федерация "Транспортни работници" на КТ "Подкрепа" Розен Зарков подобни проблеми се наблюдават и в други фирми с международно участие у нас, както и с български работници в чужбина. Тук забравят закони и законодателство и започват да правят каквото си решат. Затова заставам зад тези хора, за мен са много прави, заяви Зарков. Категорично възразяваме на предложението на Симеон Дянков, който приема предоставянето в България на чужда работна ръка, каза Андрей Върбанов, главен секретар на "Подкрепа". Според него по този начин инвестираме в чужда икономика на наша територия.

Източник: http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=5335&g=